Империята на инките е била най-голямата доколумбова империя в Америка. Административния, политически и военен център е бил разположен в Куско, Перу. Куско в превод от кечуа означава „пъп на света”. Империята започва да се заражда във високите части на Андите някъде през ранните години на 13 в. , като с различни методи започва асимилация и завладяване на земи от съседни племена. Територията обхваща Андите, днешно Перу, големи части от Еквадор, западна и южна-централна Боливия, северозападна Аржентина, северно и централно Чили и малка част от южна Колумбия. Говорили са се няколкостотин диалекта на езика кечуа. Самите инки са наричали държавата си Тауантинсуиу, което се превежда като „Четирите региона” или „Четирите обединени провинции”.
Според легендите на инките, те са произлезли от три пещери – Тамбо Токо, Марас Токо и Сутик Токо. Четири братя (Аяр Манко, Аяр Качи, Аяр Аука и Аяр Учи) и четири сестри (Мама Окло, Мама Рауа, Мама Хуака и Мама Кора) излезли от средната пещера, а от двете странични излезли хората, които трябвало да бъдат предци на хората. Аяр Манко носел магически жезъл от най-чисто злато, където го допирал до земята, там заживявали хората. Много пътували братята и сестрите, а по време на пътуването Аяр Качи много се хвалел със силата си. Затова го подмамили обратно в пещерата, за да хване свещената лама. Когато влязъл в пещерата, те затворили входа й. Аяр Учу решил да остане в планината над пещерата, за да се грижи за народа на инките, но в мига, когато казал своето решение, се превърнал в камък. Хората построили храм около камъка, за да му се кланят и почитат. Аяр Аука се уморил от всички тези приключения и реши да пътува сам. Единствен Аяр Манко с четирите си сестри продължил. След дълго пътуване стигнали до Куско. Жезълът бил забит в земята. Хората, които живеели там, се опитали да защитят владенията си, но Мама Хуака била добър боец. Когато ги нападнали, тя хвърлила своята бола по войник. Убила го, а другите се уплашили и избягали.
Религия
Религията на инките е представена от Бога Слънце – Инти, а техния крал са наричали „син на слънцето”. Вярвали са, че смъртта е проход към следващ свят пълен с трудности и изпитания. Духът на мъртвия е трябвало да следва дълъг и мрачен път и е било желателно да има за спътник- черно куче, което виждало в тъмнината и така можело да преведе душата до отвъдното. Повечето инки си представяли отвъдното като рай с много цветя и покрити със сняг планини. Техният морален кодекс им заповядвал „Не кради, не лъжи, не мързелувай”. Практикували и краниална деформация – висшите социални класи притискали главите на новородените, така че да придобият по-конусовидна форма. Инките практикували и човешки жертвоприношения, напр. 4000 души били убити, когато починал краля Хуайна Капак през 1527 г. Също така убивали и деца по време на важни събития или когато е починал важен член на обществото. Тези жертвоприношения се наричали „капакоча”.
Най-почитаните им божества били:
Виракоча или Пачакамак – Създадел на всички живи твари;
Апи Илапу – Бога на дъжда;
Аяр Качи – Избухливия Бог, причинител на земетресенията;
Илапа – богинята на гръмотевиците и светкавиците;
Йакумама – Богинята на водата;
Инти – Бога Слънце;
Куйчи – Бога на дъгата, свързван още със фертилността и плодородието;
Мама Килйа – жена на Инти и наричана още Майка на луната;
Мама Окло – Богиня на мъдростта , която е научила жените да шият дрехи и строят домове;
Манко Капак – пратеник на земята, които е научил хората на земеделие, да правят оръжия, да работят заедно и да почитат боговете;
Пачамама – Богиня на земята и съпруга на Виракоча;
Кочамама – Богиня на морето;
Сачамама – Богиня с форма на змия с две глави, чието име означава „майка на дърветата”;
Якумама – Майка на водата, която е представяна като змия, която като се докосне до земята, се превръща в река.
Разгледайте нашите предложения за пътешествия в Перу:
източник: Интернет
